Аз пък си го представям така:

щото тая бясна магия дето търчи и ни пере има точно един начин за овладяване - а именно: да вземеш да му се дадеш - не, ами отдадеш на това ти ми тъмно; да ги затвориш тия търсещи, искащи, пиещи очи и да вземеш да ги оставиш тез ръце и краци на мира; да им пуснеш контрола и най-накрая да им позволиш да си вършат те там тяхната си работа, та да вземат да го изпълнят тоз пърформанс (човешки); но така де - в цялата тая работа, най-ключово нека наречем затварянето на очите; от тук ще ти нарисувам следното: представи си го този екстазен изящен танц, за който си роден - ти, единствен - само ти - създаден; танц: омайващ, водещ, завладяващ и… хоп - някъде там те чака ступор - вблъскваш се, сблъскваш се с друго ей такова същото като тебе същество; същото, същото: повече или по-малко, ама така или иначе - там сте; и сега от тук на сетне: как? кво прайм? нали по всичко следва, че хващате се за ръце и продължавате в незнайното, нали? само че: проблем; уловката е една единствена и напълно достатъчна, че да се замислиш; ако някой от вас посмее да отвори очи: всичко пропада; магията изчезва, танца секва, световете: всичките, започват да се рушат; отвориш ли очи: би се оказало, че всичко наоколо гори; води те той, водиш го ти; не знаете; кой на къде, защо и как; то не би и следвало; но така или иначе: ще се довериш ли? че той няма да погледне? ще устоиш ли? да не погледнеш ти?

#орфейпастидаяде #танцувайсаманта