От мен за мен

Пиша тези редове и чувствам, че мога да бъда която поискам. Харесва ми. И това, че мога да бъда неразбрана ми харесва. Виждам как границата може да я има, може да я няма. Поставяме и  премахваме. Променяме редове, смисъл, играем.

Играя с думите, със звуците. Оставям го да тече абстрактно, после го структурирам. После го пускам. Пътува само, намирам го и избирам - коя да бъда.

Мога да бъда и нормална. Мен ли търсиш? Избери ме. Нормална съм за малко. После го пускам.

Музиката е дара, който приех от Живота като награда след животопроменящи предизвикателства. Бръкнах много надълбоко, достигнах дъното и я извадих. Сега се уча да живея с нея - моята първа и голяма любов. Изгубена и завърнала се. И търся различни пътища и форми на изразяване чрез нея.

Слушам и чувствам. Всеки звук, с който ме достигаш, навлиза в мен. Променя ме. Реже, разпръсква, пренарежда, посява, разплаква, полива, спасява. Всичко.

Ушите ми са граница. Това, което идва от теб, в мен звучи различно. Превръщам го в мое лично. Слушам и преживявам. Нямам защита. Нямам клепачи, които да затворя. Чувам те. И когато ме напълниш, си тръгвам. Искам да изчезна в тишината. Да се спася от това да бъда намерена, изпълнена със звуците ти и оставена да преживявам. В самота. Самотата е моето бягство. И бягайки, оставам сама. Това е кръгът, в който се въртя и който разтеглям в спирала, когато запея. Музиката.

Устата ми е граница. Това, което идва от мен, до всеки стига различно. Притихни. Опитай да ме чуеш. Можеш ли да се познаеш? Това си ти, от другата страна. Това си ти, който толкова дълго те няма. Това си ти, който винаги търся. Това сме ние. С граница по средата.

Това съм аз. Творя и се вълнувам. Ограждам се и се разкривам. Избирам да изчезна и съм винаги наоколо.

Няма ме.

И как ще ме срещнеш,

когато да липсвам е онзи вечен стремеж,

за да не бъда оставена?!

И онзи вечен копнеж

да не бъдем забравени,

да ни помнят,

търсят,

пазят,

обичат,

а нас да ни няма?!