*едно от двайсе и пет лица / една от двайсе и пет истини

Цяла една пехота няма да ти стигне да ме откриеш, хванеш и прикоткаш. Мирише на гнило и гнило е, и такова е. Не просто не си заслужава да е друго, а не би могло, мадам. Тук съм - тоест там съм и никъде другаде не бих могъл да бъда, никой друг не мога да бъда. Махни се от лицето ми и остави ме да забравя всичко, което не ми принадлежи. Остави ме да бъда мрака. Сам съм, винаги съм бил и винаги ще бъда. Цената е платена, цената плащам - изход няма, отвъд липсва. Какво друго бих могъл да правя, освен да пирувам? Освен да празнувам - себе си, самотата си, разпада, който представлявам и до който всичко водя? Бесове и хаос сме аз и моята родина - тук няма нищо, но всичко, което е тук е мое.

Никога и завинаги.

Светлини!