Един много важен и скъп за мен човек преди няколко години (има-няма тамън пет) застана пред една живо бълбукаща, росна, прясна тълпа от плътни, търсещи двайсет годишни очи (къде какво видели-недовидели от живота, живеещи повече в бегло и въздушно, но все пак пъстро обрисуваните си представи за света) и им каза:

Успокойте се деца, вие не сте тук да блестите, вие сте тук да се научите как. Истина е - идеята е важна и истина е - трябва да се борим всеки ден за нея. Но и истината е, че идеята има свое начало, живот и край.

Та тия дни мисля си: от всички възможни и невъзможни загуби, които в скормния си живот съм претърпяла, сигурно най-тежката остава си смъртта на една идея. Особено за сантименталния човек. Пък както Цвети казва: а ако си сантиментален, ставаш луд. Защото, приятели, от всички животинки дето изучихме по флора и фауна и от всички пеперуди и насекоми, за които ми разказа един от най-добрите преподаватели, които съм срещала, честно да ви кажа, тва човешките същества ми се струват най-крехките създания на планетата. Човешките същества и всичките им щури идеи.

И не ви знам къде сте, как сте и защо сте, но съм сигурна, че ако не в днешния ден, то все някои от идните или предходните, вие сте били изправени пред подобна тежка загуба. И тя, нали, идеята обикновено е наша котва. Държи ни, пази ни - да не се разпилеем във всемира (Елица от половин година всеки ден се опитва да се събере, само дето вече не помни, нито разпознава кои точно бяха нейните си частички и кои чисто чужди - та, не си е работа, ама въобще), но пък и ограничава ни, връзва ни, държи ни - чужди на всичко, което бихме могли да бъдем, но не сме. И в крайна сметка колкото и чукове, резачки, камъни и пръчки да използваме, да се освободим от собствените си окови, единствен животът (с неговата си безбрежна шеметност - чисти факти) е способен веднъж завинаги да ни спаси от тях. И сигурно тук идва и бунтът, и сигурно тук идват и всичките крясъци и непримирение - за дето не ние самите, ами някой друг посмял е, но и успял е всичко, което не сме били способни, той да разруши.

                    (Минутка мълчание за всичко дето от пръстите ни се изплъзна.)

Иначе: иначе има и добри новини, драги.

Както още казва, въпросният важен господин - щом дойде крахът на една идея - то тя значи е изпълнила своето предназначение. Пробила е своя път, оставила е собствената си диря и смъртта ѝ обозначава само и единствено липсата на нейната необходимост.

И още: на фона на цялата болезненост, на това сутрин да отваряш очи и да няма кой да те изтегли от леглото (било то за косата, за брадата или за краката), дърпаме чертата и в самата есенция на тази безмилостна пустош намираме, познайте какво, приятели, всеки път! Познайте!

Всичко останало.