до колко от теб зависи бе, дейба?

СТИГА ГЛУПОСТИ, КАЗАХ когато си представям каквото и да си представям все заря има все трещи магия пръска все е друго от далечното друго от невъобразимото друго пък то никога не е абе никога не е - ай ся, ай ся само нидей са прай 5354 5606 9181 9308 Убеди ме че не съм луда. Убеди ме че всичко е наред. Убеди ме, че наистина тук си. Мокро ще си държи няколко седмици поне. "Съществува ли друга възможност за избавление, освен да изчезнеш сред дивните си картини и хрумвания?!!" най-фалшивата усмивка на света - всичко е наред - добре съм - благодаря; истината е, че не ми е никак смешно и истината е че пичка му лелина не мога да спра да се усмихвам; и някой ден ще се видим ние с вас - и аз пак ще се усмихна; и мразя този ден, предстоящ; позволявам ви да ми биете два шамара през лицето с думите - няма нужда да е смешно; позволено е да боли; благодаря; В природата на кръговете си остава да поглъщат. В природата на човека си остава да се губи. Ай стига глупости. По същество: If all you have is a hammer, everything looks like a nail. Петите си не усещам вече. Абсолютно всичко е наопаки - на абсолютно всички нива, смисли, прочити: генерално и по принцип. Завинаги. Толкова много клопки между нас. Тътря си, вайба си тътря. пренасищане ай ся упражнението на упражненията: всичките ми двайсе и пет лица да забравят всичките двайсе и пет твои. Едно по едно. 25 х 25 - успех; Красота. И цялата тая работа е свръх интимна. Болна съм. Болен е. Факти сочат, посочват, контури рисуват. Доказателства плюят. Да плюят. Не вярвам. Живееш си в измислени светове и проблем е защото ги виждам. Being nervous is sort of selfish sometimes, you know? като се старая е хубаво - като не се старая - не е хубаво любовни писма до откат Шефе, кво ше я прайм всичката тая красота, кво ше го прайм целия тоя секс дето представлява живота? Само се оглеждам и чудя кой точно да прострелям с таз безобразна магия дето нося. Глухи дни, слепи дни: сили събират. Репере, дръж ме! Болни теми важни. Може ли, извинявам се, ако може само, да не е всеки въпрос - въпрос на живот и смърт? Имам си светове - въртя си ги. Истината е че си къде-къде по-интересен от това на което се правиш. Спокойно, знам какво правя. Някак си да успееш да се натъпчеш в правата линия. "Отнасяха се към дните като избягали каторжници, разбиваха ги на хиляди наслади, своеволничеха, вече дишаха за утре. Бързаха, уплашени от собствената си еуфория. В тях някой тичаше..." името си изричам, кожата си нося, в обувките си стъпвам; Не съм достатъчна, а ти? Тия всичките образи са просто образи и са толкова далеч от живеещото във вътрешността, че малко ми се повръща. От многообразието и вечната неспособност за достигане на тая сърцевина. Нищо де - тя прозира, тя прозира. Винаги прозира. Вижда ти се мотивацията ти се вижда. Всеки жест диктува. Тръгнали сме - ще стигнем. Спомени мяткат се, прескачат се, борят се, на кълбета се въргалят из таз иначе така красива глава. колекционирай си мъдро горчилката, мадам Срам ме е от всеки зов за помощ който без да искам изтървах. Собствената си дисперсия да навигирам аз в едната стая - на колене - стържа те ти в другата стая запушил уши - крещиш гоня те прогонвам те гониш ме прогонваш ме и тихичко всеки си мантрува: стой стой стой само остани; Познато ти е моето отдалечаване. Познато ми е твоето. Тя тая граница май аз я поставих. Тоя образ, който мразя, в който живея - аз го нарисувах. От страх и неизбежност; Примерно; Знам ли.. всяка стена противоречи си пределна дистанция - думите си ям; всяка скапана стена противоречи си; хубавото на хубавото е че винаги е тук private pleasure какви са тия камъни в корема само не ми е ясно и там ли им е мястото изобщо? какво те спира? devotion маниакална меланхолия; лудостта - мой безумен божествен блясък; лудост моя - дръж ме; не ми е смешно; взимам нещата в ръце - едни други неща с едни други ръце; "абе, пиле шарено, кашата е страшна!" малки часове, имайте милост! то отдаването е точно обратното на това дето си представяш; някаква голяма картинка цял живот ме дебне -от какво бягаш? -от хубостта си бягам; Там, където не съм бил е там, където най-често се намирам. Няма ме, приятели. Здравейте! Пиша от константната си липсва, дето ме запраща на хилядолетия както напред, така и назад от всичко случващо се. Болки дишам, въргалям, тръшкам, пищя, пищят, плувам. На възли ги връзвам. От невъзможност, а понякога ей така - от садистични нужди. Квото хване окото - хване. Останалото зян - останалото за теб, за вас. Контекста беше важен - някога. Вече не. Вяра лисва. Или по-скоро - друга е. Пробиваме, стреляме, прострелваме матрицата и изкарваме каквото е нужно. Нужно е. Нужна съм. И ме няма. Толкоз. Мрачина. Мрачини. Тая серия опит е и от себе си и от липсата си да избягам. И ей я на. Ей го на - бягството - въпросното - самото: по-достоверно е от достоверното, по-описателно от описанието. Истината е, че винаги съм там и никога не знам. Истината е, че въображението е най-опасното оръжие на света. Мъдро да си избирате оковите, дето не спряхте сами да си рисувате. Мъдро да си избирате тъмнините, в които не спряхте по цели дни да плувате. Образите са мъгливи. Но точно толкова пък и пределно ясни. И това стига. Ще се видим пак. имах бе дейба нещо да кажа; заклевам се; пусто но лудо; в какво вярваш? в скуката вярвам. ще си изредя лицата и всяка измислица ще назова обрисувам и приключа да

кажи ми кой си, за да ти кажа коя съм;

Вентспилс, Латвия: Бележки, 2023/2024

                                           ***