Виждам ти през думите ти виждам през дрехите през кожата ти виждам

През мислите през празното пространство дето ни дели Дето ни дели и дето хич не е празно

Тапетите на стаите ти виждам тъканите на душичката ти виждам с всичките скъсани сухожилия които ревностно пазиш

Нимоиш ги опази, момче от очите с които ги прострелвам

Всичките изхарчени потенциали Всичките сделки с дявола Всичките напразни викове Барабар с кухите страдания

Които, трябва да призная не чак толкова напразно рисуваш Не толкова напразно но пък пропити със заблуди

С пусти редове изтъркани романи

В които бягаше Бягал си И продължаваш да бягаш

Или поне да се опитваш

Жалостно да търсиш