*на Захари и още повече: на Ленка

Добре. По-бавно.

Попадаш в една стая. Гола стая. Стара стая. Чужда стая. Тухли, хоросан и пропукана мазилка. Под: то се знае - тук-таме прогнил. Тук-таме влага и мъх. Тук-таме бурени и коприва.

Добре.

Друга стая. Цялата бетон. Няма кво да падне. Няма какво да мръдне. Няма кво да стане. Топ. Обръщаш се. Заключен си. Нищо не си чул - нищо не видял. Пътека изобщо липсваше. Традиционен ритуал по отваряне и затваряне на врата - по прекрачване на праг, по преминаване на граница - йок. Тук си. Там си. Сам си.

В ръцете ти пирони.

Около теб морно полегнали вериги. Ок. Затваряш очи - отваряш. Все същото.

Вериги ли вериги ли вериги ли…..

Плетеш.

Градиш. Хващаш за стената. От неизбежност. Мрежи рисуваш.

Все по-тясно.

Все по-тясно.

Все по-тясно.

Едвам се движиш. Хващат те. Държат те. Продължаваш. Те започват да дерат. Ти не спираш. Затягаш. Затягат.

Още.

И тук и там. Гърлото ти свиват. Бесят те. Бос си и кръв капе. Каквото трябва. Докогато трябва. Още малко, обещавам. За общото Благо го правя. За здраве. Благоденствие. В името на живота.

Няма въздух.

Няма въздух.

Няма въздух.