има тука една жена, с която се боричкаме:

гони ме; кожата ми дере; после нахлузва това - онова: каквото е останало; и вика ми: я виж колко ми отива; отива ти, да - само дето си е моя, отвръщам; ама моя, моя: колко да е моя; та аз нали ви казах вече, че съм цялата самата липса; и нелепо е щото по някаква причина страх ме е от тая жена - защото е силна, защото е мощна, защото гласът ѝ отстоява и няма какво да го спре; нищо не знам; нищо не знаеш; ще се запознаем с нея един ден - от неизбежност - когато вече всяка частичка от тялото ми е нахлузила и оставила ме е чисто гола на кълбо да треперя; ще запали огън, знам - с поглед само; да ме успокои; и вълшебни приказки ще ми разказва; за традицията най-накрая ще ме просветли - така както собствените ми родители не успяха; и с цялата си чиста и спокойна категоричност, нежност и увереност, със спокойния си и изящен тон ще ме приспи и пак така нежно с болка и състрадание към всичко, дето съм понесла и представлявам, и с божествен тътен, изпълващ всяка клетка, на онова дето някога беше мое - ще ме вземе в ръцете си като новородено и тихо ще положи изнемощелите ми потни остатъци в тлеещия огън; ще ми благодари, че все пак някаква част от вече нейното тяло успяла съм да опазя; ще ми припомни за последно, че все пак нямало е нужда чак толко да се тръшкам, и ще ме увери, че ще се грижи; и докато последните останки възпламеняват - най-накрая ще се усмихне и тихо ще запее: в този миг ще се познаем;

а дотогава: дотогава ще се боричкам дотогава; щото съм упорито говедо и плюс това мама ме е учила никога без бой да не се давам;

иначе, както обикновено: поздрави и целувки;