Моменти

Тропотът на трамваите отвън заглъхва.

Прозорците се превръщат в стени,

някак далечно-уютни.

Чаршафите, следобедно-изпотени,

се изтеглят по ъглите.

Леглото спира в полет,

застива в пространството.

Всичко избледнява

и оставаме двама.

МАМКА МУ, тези очи –

магнитен плюс на моя минус;

безвременно убежище,

магически изваяни, сякаш,

от същата вещица, с която