не съм добър човек, не съм

добре забравено, добре кодирано

Не ми се иска да те търся, Сентув,

не ми се ще да пиша тая простотия.

От мене искам да се лее като за последно

цялата бълвоч, която не е моя.

И искам да изгоня всеки паразит

верижно който в мене всичко трови

Болезнено ще бъде, предусещам,

през кожата ми да напираш цял.

Да се пропука тънката ми маска,

която някой сложи и пречи ми да се усмихвам.

Да върна там, където беше,

пламъка суров на несломима сила.

Ако имало го е, върни го.

Не ти принадлежи, а ти го взе.